Гърбът, също понякога наричан гръбен кроул, е един от четирите плувни стила контролирани от Международната федерация по плуване (ФИНА), както и единственият контролиран стил, който се плува на гръб. Той има предимството на лесното дишане, но и недостатъка, че плувецът не вижда накъде се е насочил. Също така това е единственият състезателен стил, при който се стартира във водата. И кроулът и гърбът са стилове, при които се извършва завъртане около вертикалната ос на тялото.

1.   Скорост и ергономия

Максималната скорост на плуване е 1,84 метра в секунда. Поради тази позиция на гърба, стилът гръб използва различни мускули в горната част на тялото от тези използвани при другите стилове. При дистанция от 200 м времената на бътерфлай и гръб са почти еднакви.

2.  Движение на ръцете

При гърба, ръцете допринасят много за движението напред. Загребването се състои от две основни части: силна фаза (която се състои от три отделни части) и възстановяването (връщането на ръката в първоначално положение). Ръцете се редуват така, че винаги едната ръка е под водата, докато другата се възстановява. Едно пълно завъртане на ръката се смята за един цикъл.  От първоначалното положение едната ръка потъва леко под водата и се обръща с дланта навън – това е фазата на Захващане (първата част от силната фаза. Дланта влиза надолу около 10 инча (25 см) като захваща водата.

По време на силната фаза, дланта следва пътя на полукръг от Захващането до страната на бедрото. Дланта е винаги обърната в противоположна посока от посоката на плуване, а лакътят винаги сочи надолу към дъното на басейна. Това се прави за да може и ръцете илактите да избутват максимално количество вода назад за да се избутва тялото напред. На височината на раменете и горната и долната ръка трябва да образуват ъгъл от максимум 90 градуса. Това се нарича Средно дърпане от силната фаза.

3.   Движение на краката

Движението на краката при гърба е подобно на ритането при кроула. Те имат не малък принос за движението напред, и са изключително важни за стабилизиране на тялото.
Ударите с крака също се редуват, като единият крак потъва надолу прав до около 30 градуса от хоризонталното положение. От това положение, кракът прави бърз удар нагоре, като коляното леко се свива в началото и след това се изпъва в хоризонтално положение. Спринтьорите използват 6 удара за един цикъл, докато плувците на дълги разстояния могат да използват по-малко.

Също така е възможно да се използва делфиново ритане, макар че това е рядко с изключение на делфиновите удари след старта и обръщанията. Този делфинов удар е изключително важен за много топ състезатели, тъй като това е най-бързата част от състезанието. Тази част също така може да съставлява по-голямата дистанция то състезанието . Например, при 100 м състезание на гръб, плувецът може да използва делфиновия удар под вода до 15 м от всяка дължина, което в 25 м басейн се равнява на 60 м подводно плуване от общо 100 м. Отличен пример за това е Олимпийският златен медалист Натали Кофлин.

4.   Дишане

Дишането по време на стил гръб е много лесно, тъй като устата и носът са почти винаги над водата. Състезателите вдишват през устата по време на възстановяването на едната ръка и издишат през устата и носа по време на фазата на дърпане и бутане. Това се прави за да се изчисти носът от вода

 

5.   Движение на тялото

В резултат на асинхронното движение на ръцете, има завъртане на тялото около своята собствена ос. Това е норма и помага да се плува ефективно. Цялостното положение на тялото е право хоризонтално положение за да се намали съпротивлението. Начинаещите често оставят своето дупе да потъне твърде ниско и увеличават съпротивлението, защото, за да се избегне това бедрата трябва да преместят в крайна ниска позиция при всеки удар дори с малко помощ от гърба, а върховете на ходилата трябва да бъдат фиксирани в крайно ниско положение. Главата се държи над водата за да служи за противотежест.

 

6. Стартиране

Гърбът е единственият стил, при който се стартира то водата. Плувецът е с лице към стената и се държи за част от стартовото блокче или стената с ръце. В идеалния случай има дръжки на блокчето за тази цел. Краката се разполага на стената на широчината на раменете, като петите са леко отделени от стената. В момента преди старта, плувецът прибира главата си близо до стартовото блокче, като държи колената си свити под ъгъл 90 градуса. Някои плувци предпочитат да държат единия си крак малко по-ниско от другия по време на старта, в крачка вертикално; но е допустимо и когато и двата крака са на еднаква височина.

За отскачането, плувецът пуска блокчето и завърта ръцете си нагоре и напред. В същото време отмята глава назад. Само с минимално забавяне, плувецът се избутва от стената с крака. В идеалния случай, гърбът на плувеца е извит като дъга по време на въздушната фаза така че само стъпалата и главата да докосват водата, докато останалата част от тялото е над водната повърхност. Това намалява съпротивлението и позволява на плувеца да стартира по-бързо.

След старта, плувецът е изцяло под вода. Поради повишеното съпротивление на повърхността, скоростта под вода за опитните плувци може да е по-висока от тази на повърхността. Следователно, повечето плувци при състезание на Гръб остават под водата до границата наложена от ФИНА – 15 метра след старта и след всяко обръщане. Повечето плувци плуват с удари делфин под водата, тъй като това дава повече сила на движението напред отколкото с обикновено ритане. Подводната част включва и рискът от попадане на вода в носа, което носи неприятно усещане. Повечето плувци издишат леко през носа, за да попречат на водата да навлезе вътре. Също така може да се използва щипка за нос. Някои плувци могат да запушват ноздрите си с горната си устна.

Плувецът трябва да се появи на повърхността преди 15 метра. Плувецът започва да плува с едната си ръка следвана от другата с половин цикъл забавяне.  Плувецът продължава в обичайния плувен стил, като лежи на гръб през цялото време с изключение на обръщанията. Една част от плувеца трябва да е на повърхността по всяко време.